Шримад Адвейта Ачария

Из „Вечните спътници”, от Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж

Шримад Адвайта Ачарйа

Шримад Адвайта Ачарйа

Адвейта Ачария се появил в село Наваграм в близост до град Шилхет, като син на брамина Кубера Пандит и неговата съпруга Набха Деви. Кубера Пандит е разпознат в „Гаура-ганоддеша-дипика”, стих 91, като полубога Кубера, приятел на Мадхава и водач на Гухйаките. Кубера Пандит, преданият на Нрисингха, живееше в село Наваграм близо до Шилхет в Бангладеш. Той бе изключително щастлив следовник на пътя на предаността; не знаеше нищо друго освен лотосовите нозе на Кришна. Неговата предана и вярна жена се наричаше Набха Деви. Тя е почитана в целия свят, защото е майка на Адвейта Прабху.

(Бхакти-ратнакара 5.2041-2043)

В седмия ден на нарастващата луна на месец Магх, огромният океан на радостта излезе извън бреговете си. В този благоприятен момент луната на Адвейта се спусна в благословената утроба на Набха Деви. В екстаза си, Кубера Пандит раздаде дарове на брамините и на бедните. Той влезе на пръсти в родилната стая и сърцето му преля от радост като видя лицето на своя син. Всички селяни дойдоха, тичайки в дома му, шепнейки си един на друг: „Какви ли благосчестиви дела е извършил този брамин, та в неговата старост бе благословен с такъв скъпоценен син?” Боговете посипаха от небесата дъжд от цветя, без никой да ги види. Няма нещо, с което тази сцена би могла да бъде сравнена.

(Бхакти-ратнакара 12 1759-1762)

В „Гаудийа Вайшнава Абхидхана” за рождено място на Адвейта, е дадена Лаура. Там се казва, че Адвейта Прабху напуснал Лаура, за да отиде в Шилхет, а оттам се преместил в Шантипур. Той имал къща и в Навадвип. Неговото пълно име било Шри Камалакша или Камала Канта Ведапанчанан. Родил се е през 1434 г. и е починал през 1559 г. на 125 годишна възраст. Това се потвърждава в „Адвайта-виласа” :”Адвейта остана на тази земя в продължение на век и четвърт, изпълнявайки неизброими забавления”.

Дикша-ученикът на Джахнава Мата, Нитянанда Дас дава трето мнение. Той пише в „Према-виласа”, че Адвейта е роден в Шантипур и че там е изучавал Ведите и останалите писания при учен на име Шантачаря, от когото получил титлата „ачария“.

Адвейта Ачария имал две жилища, едното в Шантипур, другото недалеч от дома на Шривас Пандит в Навадвип-Маяпур. Той изпитвал силна болка, виждайки, че хората по света са лишени от каквато и да било преданост към Вишну и вследствие на това страдат от мъките на материалистичния живот. Завладян от състрадание, той започнал да преподава „Бхагавад Гита” и „Шримад Бхагаватам”, обяснявайки, че тълкуванието на писанията е заемането с предано служене към Кришна.

Горе-долу по същото време Мадхавендра Пури видял в съня си Говардхандхари Гопал и бил изпратен от Него да търси сандалова паста. Тогава Мадхавендра поел към Пури по пътя, минаващ през западен Бенгал и спрял в къщата на Адвейта в Шантипур. Адвейта се убедил, че Мадхавендра е неговият гуру, виждайки екстазите на предаността му. Макар сам да бил експанзия на Върховния Бог, той приел ритуала на посвещението, за да покаже на обусловените души нуждата от приемане на духовен учител.

Мадхавендра Пури пристигнал в дома на Адвейта Ачария. Когато Адвейта видял неговата према, той усетил вътрешна радост. Затова се постарал да получи мантра от него, след което Мадхавендра продължил своя път на юг.”

(Чайтаня Чаритамрита 2.4.110-111)

 

Казва се, че Махапрабху е основният клон на изпълняващото всички желания дърво на предаността, също както и градинарят, който се радва на всички плодове и ги раздава. Макар това дърво да е посадено в Навадвип, то израства в Пурушоттам Дхам (Пури) и Вриндаван, разпростирайки се в цяла овощна градина, раждаща много, много плодове на любовта. Казва се, че Мадхавендра Пури е първото стръкче, превърнало се в това дърво. Ишвара Пури е израстналият филиз на това стръкче, а Махапрабху, макар да е самият градинар, е също така по невъобразим начин и основното стебло на дървото. Адвейта и Нитянанда са двата второстепенни клона, в които се разделя основният клон.

(Чайтаня Чаритамрита 1.9.21)

Причината за идването на Бога

Шримад Адвайта Ачарйа

Шримад Адвайта Ачарйа

Шри Кришна Чайтаня Махапрабху, Адвейта Ачария и Нитянанда, заедно с Шривас и останалите отдадени дойдоха, за да проповядват предаността към Хари. Всички онези, които са по-възрастни от Гауранга, се появяват на земята преди Него. Когато дошъл, Адвейта видял, че греховността в епохата на Кали е достигнала обезпокоителни крайности и че светът е напълно лишен от преданост към Кришна. Той си помислил, че една частична инкарнация на Бога не би била достатъчна, за да излекува напълно всички от тази ситуация. Чувствал, че единствено Върховният Бог би донесъл благодат на света, ако се спусне. И така, той започнал да обожава лотосовите нозе на Кришна с вода от Ганг и листенца от туласи, викайки и молейки се Бог да се появи. С тези гръмогласни викове на любовта (према-хункара) Адвейта показвал силното си желание Богът на Голока да слезе на земята.Той непрестанно предлагал вода от Ганг и туласи манджари, медитирайки върху лотосовите нозе на Кришна, като едновременно с това викал Кришна със силен рев. Това бил начинът, по който той предизвикал идването на Кришна. Основната причина Кришна Чайтаня да се роди на земята е тази. Богът, мостът на справедливостта, се спуска по желание на Своя предан.

(Чайтаня Чаритамрита 1.3.107-109)

Вечна слава на Адвейта Ачария, най-милостивият, чиито викове доведоха до раждането на Гауранга. Който и да приеме подслона на лотосовите му нозе, ще добие великото богатство на любовта към Гаура.

(Бхакти-ратнакара 12.3761, 3764)

Той безспирно и ентусиазирано служел на Кришна, предлагайки му вода от Ганг и туласи манджари. Потънал в мисли за Кришна, той Го обожавал, крещейки името Му и този звук изпълнил цялата вселена, достигайки до Вайкунтха. Бог Кришна чул тези любовни викове и станал видим за човечеството, защото Той бива контролиран от Своите отдадени

(Чайтаня Бхагавата 1.2.81-83)

Нитянанда Прабху също се спуснал преди появяването на Махапрабху, в тринайсетия ден на нарастващата луна на месец Магх. Той се родил в семейството на Харай Пандит и Падмавати в селцето Екачакра в Рарха, дарявайки им възможността да му служат във ватсаля-раса. Междувременно осем дъщерички се родили на Джаганнатх Мишра и Сачи Деви, и всичките умрели, преди техният син Вишварупа – другото аз на Нитянанда Прабху – да се роди. След това, в пълнолунната вечер на месец Пхалгун изворът на всички аватари, Гаурачандра, Се появил. След появяването на Шри Чайтаня, Сита Тхакурани взела позволението на своя съпруг Адвейта Ачария да дойде с подаръци от Шантипур в Навадвип, за да види прекрасното детенце. Като Го зърнала, тя Го благословила, поставяйки върху главата Му неолющен ориз и трева дурва.

Адвейта Ачария отворил Тол (училище) по Санскрит в Навадвип-Майапур и потънал в дълбоко изучаване на писанията. Всеки ден след като се окъпвал в Ганг, по-големият брат на Махапрабху – Вишварупа, обикновено отивал в дома на Адвейта Ачария да слуша неговите лекции. Веднъж, когато Адвейта бил зает с изпълнението на своята пуджа, Вишварупа обяснявал на всички присъстващи, че предаността към Кришна е окончателното значение на всички тълкувания на писанията. Когато Адвейта го чул да говори така, той станал от своето обожание на муртите и го прегърнал. Сачи ежедневно изпращала по пладне малкия Нимай да занесе обяд на Вишварупа. Когато Адвейта виждал красивото личице на Нимай, той бил очарован, но не можел да разпознае у Него своя обожаван Господ, Върховната Истина.

Междувременно Вишварупа вече бил тайно решил да се отрече от семейния живот, узнавайки, че материалният свят е временен и че единственият дълг на човешките същества е да обожават Бога. Когато видял, че родителите му започват да правят планове за неговата женитба, той бързо напуснал дома си и приел санняс, след което бил познат под името Шанкарараня. Сачи, Джаганнатх и останалите бхакти оплаквали загубата му. Адвейта страдал много от заминаването на Вишварупа, но успокоявал останалите, казвайки им, че Кришна скоро ще се появи и ще разсее всички страдания.

След като Вишварупа напуснал дома им, Сачи и Джаганнатх се страхували, че Нимай може да последва неговия пример и спрели обучението Му. По-късно обаче, чувайки Нимай да говори сладко-сладко в настроението на Даттатрея, те решили, че ще е по-добре да го изпратят пак на училище. Джаганнатх Мишра напуснал този свят не дълго след като Нимай получил свещения шнур и бил напълно погълнат от учението си. Докато Махапрабху все още бил отдаден на забавленията си на учен, майка Му уредила женитбата Му с Лакшмиприя, дъщерята на Баллабха.

В онези дни в дома на Адвейта в Навадвип се провеждали лекции въру „Бхагаватам” и киртани. Всички бхакти, включително и Адвейта, много харесвали красивия глас на Мукунда Датта.

В това време Ишвара Пури пристигнал в Навадвип по възможно най-деликатния начин. Ишвара Пури бил простосърдечен в непрестанната си заетост да вкусва предаността към Кришна; той бил много скъп на Кришна и бил изпълнен със състрадание. Никой не можел да го разпознае, защото не бил облечен като санняси, докато един ден случайно той не дошъл в дома на Адвейта.

(Чайтаня Бхагавата 1.11.70-72)

По-късно, Гауранга също се срещнал с Ишвара Пури там.

Адвейта изпитва Махапрабху

Когато Гауранга се завърнал от Гая, чувствата Му се били променили. Адвейта, Шривас и останалите бхакти ликували, че Той е станал преданоотдаден. След известно време, след като бил обиколил свещените поклоннически места, Нитянанда Прабху пристигнал в Навадвип и се срещнал с Нимай. Един ден в дома на Шривас, Махапрабху пожелал да направи Вяса пуджа на Нитянанда. Вечерта на пуджата Махапрабху показал на всички, че Нитянанда е Баладева и след това, повтаряйки думите „Нара, Нара” разкрил, че Адвейта Го принудил да се спусне на земята, призовавайки Го.

„Аз дойдох благодарение на Адвейта, защото виковете на този Нара проглушиха ушите Ми. Аз си лежах в Млечния Океан, но ревът на Нара ме събуди и ме доведе тук долу”.

(Чайтаня Бхагавата 2.9.297-298)

След като Вяса пуджата приключила, Махапрабху приел настроението на Върховния Бог и изпратил Рамай Пандит, братът на Шривас Пандит, да доведе Адвейта от дома му в Шантипур: „Адвейта Прабху доведе Хари, Господарят на Голока, на тази земя със своите викове, обожавайки Го с вода от Ганг и Туласи. Нитянанда Прабху също милостиво се появи в Навадвип. Затова нека Адвейта Ачария и неговата съпруга незабавно да дойдат в Шривас Анган, донасяйки всичко необходимо за обожанието”. Рамай бързо отнесъл посланието на Махапрабху на Адвейта Ачария. Щом Адвейта чул, че Махапрабху е разкрил публично Своята божественост, тръгнал веднага заедно със съпругата си Сита Деви, сина им Ачйутананда и някои други спътници. Но вместо да отидат право в дома на Шривас, Адвейта решил да изпита Махапрабху, скривайки се в дома на Нанданачария. Той казал на Рамай да не казва на Махапрабху, но Богът, който познава сърцата на всички, прозрял плана на Адвейта. Тогава Махапрабху седнал на олтара и разкрил на всички Своята божествена идентичност; Нитянанда държал царския сенник, а Гададхар и останалите бхакти били заети с най-различни служения. Когато Махапрабху изпратил Рамай в дома на Нанданачария да доведе Адвейта, Адвейта разбрал, че Махапрабху е всезнаещ и повече не се колебал.

Заедно със своята жена, Адвейта в радост се проснал пред Бога, неспособен да произнесе и дума пред проявеното Божие могъщество. Той измил лотосовите нозе на Бога и след това Го обожавал с петте предмета (панчопачара), изричайки следната мантра:

намо брахманйа-девайа го-брахмана-хитайа ча
джагад-дхитайа кришнайа говиндайа намо намаха

„Отдавам почитанията си на Кришна Говинда, Господарят на браминското общество, на Него, който е източникът на благоденствието на кравите и брамините, както и изворът на добруването на цялата вселена.”

Тогава Махапрабху казал на Адвейта да се изправи и да танцува. Адвейта затанцувал лудо до пълно опиянение, довеждайки до смайване всички бхакти.

Панча Таттва

 

Панча Таттва

Панча Таттва

Кришна Дас Кавираджа пише: „Има един-единствен Махапрабху – Върховният Бог и двама други прабху – господари. Двамата прабху служат на лотосовите нозе на Махапрабху. Тези три личности принадлежат към категорията на все-обожаемите; четвъртата категория е отдаденият, който е обожаващият. Шривас и милионите други бхакти принадлежат към категорията на чистите предани. Гададхар Пандит и останалите се смята, че са инкарнации на шакти, или енергиите на Бога. Те биват считани за Негови най-близки отдадени” (Чайтаня Чаритамрита 1.7.94-97) В Панча Таттва, петорният аспект на божествеността, се включват Гауранга Махапрабху, който приема облика на преданоотдаден; Нитянанда Прабху, който е бхакта-сварупа и Адвейта Ачария, инкарнацията на Бога като преданоотдаден. Те тримата биват считани за прабху-таттва или Вишну-таттва, онтологическата категория на Бога. Адвейта е инкарнация на Маха Вишну, затова той принадлежи към категорията Вишну-таттва, но тъй като приема настроението на отдаден, е наречен бхактаватара „инкарнацията на Бога като предан”. Тъй като Гауранга, Нитянанда и Адвейта принадлежат към Вишну-таттва, в нозете им се предлагат листенца туласи. Без милостта на Адвейта, човек никога не може да получи милостта на Чайтаня и Нитянанда. Нарротттам Дас Тхакур се моли:

дойа коро ситапати адвайта госай
тава крипа-бале пай чайтанйа-нитай

„Бъди милостив, Адвейта Прабху, съпруже на Сита! Само по силата на твоята милост бих могъл да постигна Чайтаня и Нитай!:

В „Чайтаня Чаритамрита” се пее:

панчататтватмакам кришна
бхакта-рупа-сварупакам
бхактаватарам бхактакхйам
намами бхакташактикам

„Покланям се на Върховния Бог Кришна, който се появи в пет аспекта: като отдаден, като експанзия на отдаден, като инкарнация на отдаден, като чист отдаден и като енергията на отдадеността.

(Чайтаня Чаритамрита 1.1.14)

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур коментира: „Върховно могъщият се появява в пет различни проявления, поради желанието си да вкуси пет различни забавления. Онтологически между петимата няма разлика; те са една истина, изразена в пет настроения. По този начин Шри Гауранга, Шри Нитянанда, Шри Адвейта, Шри Гададхар и Шривас, както и останалите отдадени, онтологически не се различават един от друг. Въпреки това, тази една истина се проявява като отдадения (бхакта-рупа), експанзията на отдадения (бхакта-сварупа), инкарнацията на отдадения (бхактаватара), енергията на отдадения (бхакта-шакти) и чистия отдаден (бхактакхйа), според желанието им да вкусят различните вкусове на божествените взаимоотношения.

От тези пет истини, Самият Върховен Господ, синът на Нанда, приема настроението на преданоотдаден, за да стане бхакта-рупа. Неговата пълна експанзия (сваям пракаша), Баларам, приема преданото настроение и се появява като бхакта-сварупа, Нитянанда. Пурушаватарът Маха Вишну приема предано настроение и се появява като бхактаватара, инкарнацията на преданоотдаден, Адвейта Ачария. Те и тримата са Прабху, което означава, че принадлежат към Вишну-таттва. Енергията на предаността, бхакта-шакти, и чистият предан – шуддха-бхакта, са класифицирани като енергии на Вишну-таттва, от която се считат неотделими, поради взаимосвързаността си с нея.”

Изначалните енергии на предаността са Гададхар, Сварупа Дамодара и Рамананда Рая. Чистите предани включват Шривас и останалите, които се намират в настроението на приятелство или служене.

Адвейта Ачария и Хари дас Тхакур

Чрез делата си Адвейта Ачария показал, че един ваишнава е безценен и заслужава да бъде обожаван, без значение от семейството, в което се е родил. Намачария Хари Дас Тхакура бил роден в мюсюлманско семейство в село Бурхан, в областта Джешшоре. По-късно той се заселил в селцето Пулия в една пещера, потънал в уединени предани практики, но понякога се срещал с Адвейта Прабху близо до Шантипур. Това се случило след като той дълго време бил проповядвал славата на Светите имена в Чхандпур, в къщата на бащата и чичото на Рагунатх Дас Госвами – Говардхан и Хираня Маджумдар.

Адвейта обичал да кани Хари Дас в своя дом в Шантипур да приема прасад. Това карало Хари Дас Тхакур да се чувства неудобно. Обаче Адвейта Прабху, който е учител на целия свят, твърдял, че неговото поведение съответства на всички писания, защото да нахраниш един велик преданоотдаден като Хари Дас, е като да нахраниш милиони брамини. За да демонстрира това, той почел Хари Дас, давайки му блюдо, предложено в церемонията шраддха. Веднъж годишно семейните ваишнави извършват пожертвования за предците, предлагайки на Бог най-различни видове храна. След това те канят брамини и ваишнави да почетат този прасад. Маха-прасадът се дава на най-почитания гост и Адвейта Прабху избрал да дари Хари Дас с тази специална чест.

Адвейта рекъл: „Моля те, не се бой. Ще сторя само онова, което е прието в писанията. Ако ти приемеш този прасад, ще бъде все едно съм нахранил милиони брамини.” Казвайки тези думи, той му дал да яде от шраддха блюдото.

(Чайтаня Чаритамрита 3.3.219-220)

 

Един от клоните на дървото на Чайтаня е Хари Дас Тхакур, чиито дела са удивителни. Той неизменно мантруваше 300 000 имена на Бога всеки ден. Само, за да намекна за неговите неизброими качества, тук ще спомена, че Адвейта Ачария го почете, давайки му блюдото от церемонията шраддха.

(Чайтаня Чаритамрита 1.10.43-44)

Синовете на Адвейта

Макар шестима сина да се родили на Авейта Ачария, инкарнацията на Маха Вишну, той посочил, че някои от тях са разбрали същината на духовния живот, а някои не. Онези, които просто претендирали да са негови последователи, без да показват привързаност към Гауранга, били от втория тип; онези, които били свързани с Махапрабху в непрестанно нарастваща обич, били от първия тип. Те включват Ачйутананда, Шри Кришна Мишра и Гопал Мишра; докато Баларам, Сварупа и Джагадиш принадлежат към категорията на ония, които не са разпознали Шри Чайтаня. Ачйутананда бил най-големият брат и Кришна Мишра и Гопал Мишра го следвали. В „Чайтаня Чаритамрита” (1.12.12) двете групи биват сравнени с житото и плявата.

Бхактисиддханта Сарасвати също пише в своята „Гаудийа-бхаша” към „Чайтаня Бхагавата” (2.10.162): „Ако някой приема, че Адвейта Ачария е най-добрият сред всички ваишнави, тогава той би могъл да бъде наречен ваишнава. От друга страна, ако той смята, че Адвейта е целта на целия религиозен живот – вишая Кришна, а, че Шри Кришна Чайтанйа Махапрабху е негов преданоотдаден, или ашрая, то такъв човек никога не би могъл да добие лотосовите нозе на Кришна.”

Богът наказва Адвейта

Казано е също и че Махапрабху научил Адвейта на истинското значение на „Бхагавад Гита”.

Вишвамбхар обяснил правилното разбиране на „Гита” на Адвейта, разтваряйки портите, скриващи природата на бхакти.

(Чайтаня Бхагавата 2.10.166)

Друго едно чудесно забавление подготвил Адвейта, за да покаже на падналите души колко благодатно е да получиш наказание от Бог, от гуру или от ваишнавите. Колко щастлив е онзи предан, който заслужи укорите на учителя си! Това е описано в седемнадесета глава на „Чайтаня Чаритамрита”, Ади-лила, за която Бхактивинода Тхакур прави следния коментар в своята „Амрита-праваха-бхашя”: „Адвейта Ачария е духовен брат на учителя на Махапрабху, Ишвара Пури. По тази причина Махапрабху се отнасял към Адвейта като към по-старши духовен учител, макар самият Адвейта да смятал себе си за слуга на Махапрабху. За Адвейта било много болезнено да гледа как Махапрабху се отнася с такъв респект към него и затова, с цел да получи милостивото наказание на Бога, той се завърнал в Шантипур и започнал да преподава пътя на гяна (знанието) на няколко нещастни душици. Когато Богът дочул това, Той се разгневил неимоверно и веднага отишъл в Шантипур, за да го скастри. Наказан по такъв начин, Адвейта затанцувал от радост, казвайки: „Гледай, гледай! Днес желанията и копнежите ми се изпълниха! Махапрабху досега бе толкова свидлив, немилостиво отнасяйки се към мене като към уважаем висшестоящ, но сега ме наказа, сякаш съм Му слуга или ученик, опитвайки се да ме спаси от ересите на маявада!” Когато Богът разбрал, че всичко това било само уловка от страна на Адвейта, Той се смутил, но и бил много доволен от него.

„Господ се отнасяше с Адвейта с почитта, подобаваща на гуру. Това измъчваше много Адвейта и той намисли хитростта да се престори, че преподава пътя на знанието. Махапрабху бе разгневен и презря Адвейта, с което му достави голяма радост. Виждайки неговото задоволство при този обрат на събитията, Богът се засрами и му дари милостта Си.

(Чайтаня Чаритамрита 1.17.66-68)

 

„Преди Махапрабху ме почиташе. Това ме правеше толкова нещастен, затова си помислих, че ако започна да давам лекции върху Йога-вашиштха, учейки, че мукти (освобождението) е върховната цел на живота, Богът ще се разгневи и ще ме обиди.

(Чайтаня Чаритамрита 1.12.39-40)

Махапрабху се крие в дома на Нанданачария

Местните атеисти започнали да съзаклятничат против Махапрабху, след като били победени в дебати от Неговата ученост и талант. Те изфабрикували разни обвинения и отишли при местните управници. Същия ден, завръщайки се вкъщи, Махапрабху започнал санкиртан, за да сложи край на атеистичните хули. Обаче забелязал, че не успява да усети обичайните емоции, възпявайки божествените имена и открил пред всички разочарованието Си. Адвейта Ачария изтъкнал следната причина за липсата на екстаз у Него този ден: „Ти направи Нитянанда пазител на съкровищницата на любовта. Лиши Шривас и мен от тази любов. От друга страна, я раздаваш на кого ли не, дори на хората от най-низша каста. Затова аз пресуших океана на Твоята према. Ето защо не чувстваш нищо днес.”

Когато Махапрабху чул това, Той решил, че не може да понесе да живее дори и минутка в едно ненужно тяло, изпразнено от према и се затичал към Ганг с намерение да се удави. Нитянанда и Хари Дас незабавно скочили след Него и Го извлекли навън. Тогава Махапрабху им споделил желанието Си да остане за известно време в къщата на Нанданачария, насаме от всичките Си отдадени. Така Нитай и Хари Дас били единствените, които знаели, че Той е там.

Останалите бхакти не открили никъде и следа от Махапрабху и започнали да чувстват силна мъка от раздялата с Него. Адвейта Прабху дори започнал да гладува. Нанданачария рекъл на Махапрабху: „Ти си съкровището в сърцата на отдадените. Те са онези, които Те разкриват на света. Как би могъл някога да се скриеш от тях?”

И наистина, Богът осъзнавал, че бхактите са неспособни повече да понасят болката от Неговото отсъствие, затова помолил Нанданачария да доведе Шривас Пандит там. Шривас Му разказал колко отчаян е Адвейта и как гладува. Махапрабху незабавно отишъл със Шривас в дома на Адвейта и когато го видял да лежи в безсънание, съвсем отпаднал и безсилен на пода, Се почувствал страшен оскърбител. Адвейта се вдигнал и отново, и отново умолявал Бога да му прости необмислените и груби думи, молейки се да получи местенце в лотосовите Му нозе, където да може да Му служи живот след живот.

Сачи Деви и Адвейта

Заради състраданието на Адвейта и неговата симпатия към тежко страдащите обусловени души, Махапрабху не можел да прости дори на майка Си, когато тя го гледала накриво. Веднъж, наказвайки я, Той предупредил всички бхакти колко опасно е да оскърбиш ваишнава. Ако Сачи, която е есенцията на майчината обич, самата инкарнация на Яшода Деви, не може да бъде извинена за едно оскърбление към ваишнава, какъв шанс имат всички останали? В същата лила Махапрабху още показва, че, за да се освободи от ваишнавапарадха, човек трябва да моли за прошка онзи ваишнава, когото е оскърбил.

Когато, след като бил учил при Адвейта Прабху, Вишварупа достигнал до заключението, че светът е временно място и че единственото истинско задължение на човечеството е да почита Върховния Господ, той напуснал дома си и приел санняс. Сачи Мата, макар и изтормозена от неговото заминаване, внимавала да не оскърби Адвейта за ролята, която бил изиграл в този случай, знаейки, че той е ваишнава и се утешила с присъствието на Нимай у дома. Но когато видяла, че Нимай също непрестанно ходи да общува с Адвейта, оставяйки жена Си Лакшмиприя самичка вкъщи, тя започнала да си мисли, че името на Адвейта не му подхожда, защото вместо да събира хората, според каквото е значението му, той по-скоро ги разделя. „Двейта” би било по-подходящо име за него, мислела си тя. „Този стар госай носи името Адвейта, но вместо това трябва да бъде наричан Двейта. Единият от моите синове, красив като месечина, вече напусна дома ми заради него, а той не ми позволява да си запазя поне другия! Никой няма капчица милост към мен. Останах самичка в целия свят. Той може и да е едно със света (адвейта), но аз го виждам като Мая (двейта).” (Чайтаня Чаритамрита 2.22.114-116)

От обич към сина си, Сачи критикувала така само наум Адвейта и никой не знаел това, освен сина й, Гаура Хари, който е вътрешният обитател на всяко сърце. В деня на Махапракаша в къщата на Шривас, Махапрабху удовлетворявал желанията на всичките Си отдадени, позволявайки им да съзерцават Неговата божествена форма в продължение на 21 часа. Шриваса Го попитал няма ли Сачи Мата също да бъде благословена с това божествено видение, но Махапрабху отвърнал: Майка ми оскърби Адвейта Прабху, затова Аз няма да й позволя да види този Мой облик.”

Когато бхактите разказали на Сачи какво е казал сина й, тя незабавно отишла при Адвейта и го помолила за прошка. Чувайки признанието й, Адвейта започнал да я възхвалява като единствената, която е носила Бога в утробата си и продължил така, докато паднал в безсъзнание, победен от силната любов, която чувствал. Едва когато паднал, лишен от съзнание, Сачи най-сетне успяла да вземе прахта от нозете му и така да се освободи от оскърблението, което му била нанесла. Махапрабху бил доволен от майка Си и й показал славната Си божествена форма. Друг важен урок, който бихме могли да извлечем от тази история е, че ваишнавите никога не са горделиви. Макар да била дала живот на Бог Гаура Хари, Сачи не се гордеела с издигнатото си положение. Веднага щом осъзнала, че е извършила оскърбление, тя без всякакво колебание отишла при Адвейта и помолила да бъде извинена.

Богът идва в Шантипур

Адвейта Ачария бил придружител на Махапрабху в санкиртана, както в дома на Шривас, така и по улиците на Навадвип, и по бреговете на Ганг.

Всички заедно пеели с радост: „Кришна, Мадхава, Мукунда, Мурари, Ванамали!” Вървейки с Нитянанда и Гададхар, Адвейта тичал на вси страни като лъв.

(Чайтаня Бхагавата 2.23.29-30)

Богът танцувал по бреговете на Бхагиратхи, а около него хората пеели имената на Хари. Адвейта Ачария Го изпреварвал, танцувайки екстатично, заедно с малка група бхакти.

(Чайтаня Бхагавата 2.23.202-203)

След като Махапрабху приел санняс от Кешава Бхарати в Катва, той бил напълно завлядян от любов към Кришна и започнал да тича към Вриндавана. С помощта на няколко краварчета, Нитянанда Прабху Го заблудил да дойде до бреговете на Ганг. Нитянанда искал хората от Навадвип да могат да Го видят още веднъж и да Го доведе в Шантипур. Когато Махапрабху видял Ганг, Той си помислил, че това е Ямуна и потънал в екстаз. Междувременно Адвейта научил, че Нитянанда е довел Махапрабху там и дошъл с лодка през реката, носейки Му нови дрехи. Махапрабху бил смаян като видял Адвейта, чудейки се как е могъл да разбере, че Той е във Вриндавана. Адвейта отвърнал, че Вриндавана е там, където е Махапрабху и че западното течение на Ганг е всъщност Ямуна. Чувайки тези думи, Махапрабху разбрал, че е бил подмамен да дойде до западния бряг на Ганг при град Шантипур. Адвейта накарал Махапрабху да се изкъпе, облякъл Го в новите дрехи и след това Го отвел у дома си, където Богът останал няколко дни.

Когато Сачи и хората от Навадвип научили, че Гаура Хари е при Адвейта, всичките дошли да Го видят. Съзерцавайки Го в дрехите на санняси, те изпитвали едновременно радост и мъка от раздялата. Сита Тхакурани сготвила чудесни ястия и ги поднесла върху бананови листа. Докато Махапрабху и Нитянанда се хранели, Адвейта разговарял и се шегувал с тях. Това е нашироко описано в Мадхя-лила на „Чайтаня Чаритамрита”, трета глава. След това Махапрабху изял също и храната, приготвена от майка Му Сачи Деви, за да облекчи страданието, което й бил причинил със Своето заминаване. Новата среща на бхактите станала голям празник и домът на Адвейта в Шантипур се превърнал в град от Вайкунтха.

Тъй като всеки танцувал и пеел имената на Хари, къщата на Адвейта станала Вайкунтха Пури.

(Чайтаня Чаритамрита 2.3.156)

Адвейта отива в Пури на ежегодно поклонение

Махапрабху се сбогувал с бхактите и тръгнал към Пури (или Нилачала), за да заживее там по молба на майка Си. Адвейта и жителите на Навадвип още веднъж били хвърлени в океан от раздяла със своя Господ. Всичко това се случило през 1510 г. – три години, преди бхактите да отидат в Пури през периода Чатурмася, за да Го посетят по време на Ратха-ятрата.

През първата година Адвейта и останалите предани отишли в Нилачала, за да видят лотосовите нозе на Махапрабху. Те присъствали на церемонията Рахтха-ятра, а след това останали четири месеца, прекарвайки времето в киртан, танцувайки с голяма радост. Когато дошло време да си заминават, Богът казал на всички да се връщат всяка година, за да гледат Ратха-ятра фестивала. Така ежегодното пътуване до Пури, за да видят Бога, станало тяхна традиция.

(Чайтаня Чаритамрита 2.1.46-49)

От последните 24 години в живота на Махапрабху, шест били прекарани в пътувания до и от Пури, а последните 18, Той прекарал в Пури, без никога да го напуска. През първите 6 години, докато пътувал, бенгалските бхакти първо научавали дали Той в момента е в Пури преди да тръгнат за там. През време на 18-те години от постоянния престой на Махапрабху в Пури, ежегодните пътувания се превърнали в обичай.

Всички слуги на Махапрабху, Адвейта, Нитянанда, Мукунда, Шривас, Видянидхи, Васудева и Мурари ходели всяка година да виждат Бога, оставайки в Пури през четирите месеца на дъждовния сезон. През това време Богът се наслаждавал на неизброими забавления със Своите бхакти.

(Чайтаня Чаритамрита 2.1.255-256)

Времето за Ратха-ятра настъпило отново и бхактите тръгнали на ежегодното си поклонническо пътешествие до Нилачала. Те следвали заповедта на Бога да идват всяка година, за да присъстват на Ратха-ятра фестивала. С Адвейта Ачария начело, всички бхакти потеглили за Нилачала.

(Чайтаня Чаритамрита 3.8.4-6)

Панча Таттва

Панча Таттва

Адвейта Ачария ходел всяка година до Пури, оставал там за четири месеца и участвал в забавленията на Махапрабху: такива като чистенето на храма Гундича, водните игри в Нарендра Саровар и Ратха-ятрата на Джаганнатх. Най-добрият от тримата ортодоксални синове на Адвейта, Ачйутананда, който бил всецяло предан на Гауранга, също присъствал там, както е потвърдено чрез споменаването му като водач на шестата киртан-група в Ратха-ятра, която била от Шантипур. Друг един от синовете на Адвейта, Гопал Мишра, също е изброен в списъка. Самият Адвейта бил главният танцьор в първата санкиртан-група, водена от Сварупа Дамодар.

На третата година всички бхакти от Бенгал решили да отидат в Нилачала. Те се събрали на групи в къщата на Адвейта Ачария и той на драго сърце се съгласил да отиде с тях, за да види Бога. Тази година съпругите на всички тези светци също заминали с тях, а майката на Ачйута придружавала Адвейта Ачария.

(Чайтаня Чаритамрита 2.16.12-13,21)

Адвейта отишъл първо в дома на Сачи Мата, за да се сбогува с нея. След това заминал заедно със събралите се бхакти, които носели със себе си всички хранителни продукти, за които знаели, че преди доставяли наслада на Бога. Те изпълнявали санкирhttp://vaisnava.org/wp-admin/post.php?post=529&action=edit&message=1тан по цялата дължина на пътя, пречиствайки всекиго и всичко, откъдето и да минавали. Всички хора в трите свята били осветени от радостните възгласи на бхактите: „Хари! Хари!” В настроение на екстаз, те отивали заедно да зърнат Чайтаня, придружени от жените, синовете и слугите си.

(Чайтаня Чаритамрита 3.8.39-43)

Кришна Дас Кавираджа описва в дванадесета глава на „Чайтаня Чаритамрита”, Ади-лила, едно чудно забавление, случило се със сина на Адвейта – Гопал Мишра. Докато чистели храма Гундича, и Адвейта, и Махапрабху били много щастливи, виждайки дълбокото вглъбение, с което Гопал пеел и танцувал пред тях. Когато Гопал Мишра внезапно паднал в безсъзнание, Адвейта много се разтревожил и вдигнал отпуснатото му тяло в скута си, повтаряйки мантрата на Нрисимха. Независимо от различните мантри, които Адвейта мълвял, Гопал не се върнал в съзнание. Всички бхакти заридали за него, но Махапрабху, който отнема мъката на преданите Си, докоснал Гопал по главата и рекъл: „Стани, Гопал и пей: Хари! Хари!” Гопал мигновено се пробудил и станал. Бхактите завикали Божиите имена с голямо облекчение и радост.

Махапрабху възхвалява Адвейта Прабху

 

Шримад Адвайта Ачарйа

Шримад Адвайта Ачарйа

На третата година, когато бенгалските бхакти дошли със съпругите си и с най-различни дарове и гозби, каквито Богът обичал, Той милостиво изял всичко от обич към тях. Един ден Махапрабху бил поканен на обяд в жилището на Адвейта. Този път самият Адвейта бил сготвил, а жена му му помагала, режейки зеленчуците и събирайки необходимите подправки. Тайната мечта на Адвейта била да може да нахрани сам Махапрабху. Случило се така, че този ден времето се развалило и поради бурята всички санняси, които обичайно идвали заедно с Махапрабху при такива случаи, не могли да Го придружат. И така, Махапрабху пристигнал самичък, за голяма радост на Адвейта, който можел по този начин да му сервира обяда в пълно уединение. Той възхвалил Бог Индра като слуга на Кришна, който изпълнява желанията на отдадените. Махапрабху разбирал чувствата на Адвейта и го възнаградил с думите: „Самият Кришна осъществява желанията ти; какво чудно има тогава, че и Индра изпълнява твоите заповеди?”

(Чайтаня Бхагавата 3.9.60-72)

 

В друг един случай Махапрабху възславил Адвейта, описвайки скритата истина на неговата природа по следния начин: „Адвейта Ачария е самият Бог. В резултат на общуването Си с него, Аз съм пречистен. Понеже няма никой, който да е равен нему по преданост към Кришна, нито по познаване на писанията, той е познат като Адвейта Ачария. По милостта му дори млеччхите стават отдадени на Кришна! Кой може да опише обхвата на мощта на неговата преданост?”

(Чайтаня Чаритамрита 3.7.17-19)

Махапрабху направил така, че Рупа и Санатана да се срещнат с Адвейта и Нитянанда в Пури и ги помолил да благословят братята. Рагунатх Дас Госвами получил остатъците от храната на Махапрабху по милостта на Адвейта Прабху. Адвейта много го обичал заради баща му, Говардхан Маджумдар, който му бил служил честно.

Думите, които Махапрабху изрекъл на Адвейта, когато той тъкмо си тръгвал от Пури показват колко много обич изпитвал към него: „Ачария Госай дойде тук,  за да Ми покаже милостта си. Аз съм обвързан в дълг към неговата любов и няма никакъв начин някога да мога да му се отплатя. Той изостави съпругата, децата и дома си заради Мен, изминавайки дълъг и труден път, за да дойде тук. Аз живея тук в Нилачала без да се местя. Аз не правя никакво усилие за теб. Аз съм монах, лишен от притежания – какво бих могъл да ти дам, за да намаля дълга си? Единственото Ми притежание е Моето тяло, което ти давам. Ще го продам на всекиго, когото ми посочиш”.

(Чайтаня Чаритамрита 3.12.70-74)

Гатанката на Адвейта

Когато Адвейта Ачария се завърнал в Навадвип от Пури, той срещнал Джагадананда Пандит, който бил изпратен там по-рано от Махапрабху. Адвейта много се зарадвал, че го вижда и ще бъдат заедно. Когато Джагадананда накрая поискал разрешението на Адвейта да се завърне в Нилачала, Адвейта му дал едно послание под формата на гатанка, която да отнесе на Махапрабху. Гатанката била напълно неясна за всички, освен за самия Махапрабху. Посланието гласяло следното:

„Кажи на Бога, че му отдавам милионите си поклони и че смирено му казвам следното: кажи на лудия, че всички са полудели. Кажи на лудия, че на пазара вече не се продава ориз. Кажи на лудия, че лудостите не са добри вече за никого. Кажи на лудия, че така ти каза лудият.”

(Чайтаня Чаритамрита 3.19.19-21)