Шридхара Махарадж за спускането на Святото Име

От Ачютананда Махарадж

Бакти Ракшака Шридхара Махарадж седна на покрива на своята скромна обител в Навадвип. Много възрастният сега Садху беше погълнат от своите мисли и аз се чувствах притеснен в желанието си да не го обезпокоя като го заговоря. Усещайки това, той ми направи знак да седна пред него. Със свито сърце аз се разположих върху сламенената рогозка, която той ми посочи. Около нас нямаше никой друг. “Оттук се виждат много неща, които могат да ни напомнят за Чайтаня.” каза святият Садху. “Река Ганг, тази гора, храмовете, Неговото любимо баняново дърво. Кажи ми, какво искаш?”

Шридхара Махарадж“Може ли да ми обясните как всички ние с помощта на материалните си тела повтаряме святото име на Бога след като То е изцяло духовно?” попитах аз, чувствайки се много глупаво. Измина известно време изпълнено с тишина, след което той промълви “Нитай Чайтаня, Нитaй Чайтаня” и започна своето обяснение.

“То не може да бъде произнесено от материален език, нито пък да бъде чуто с материално ухо. То (името) е адхокшаджа, (отвъд сферата на експерименталното знание), запазвайки си правото да бъде недостъпно за органичните ни сетива. Всичкият опит който притежаваме, знанието ни, а също и нашите спомени са събирани с помощта на материални сетива. Езикът ни в по-голямата си част е изграден от елементите земя и вода, нервните окончания, които стигат до всички части на нашето тяло представляват проводници на електричество, което също е материален елемент. Ако обектът на възприятието ни е твърде далеч от нас, ние не можем да го докоснем, да го видим или да опитаме какъв е неговият вкус. Ако е твърде близо, той също става недостъпен за нашите сетива – ние не можем да видим собствената си тилака например, или украсата, която сме поставили на своите очи.

Микроскопите и телескопите могат значително да увеличат сферата на възприятие на сетивата ни, но въпреки това тя остава ограничена в рамките на материалния свят. Например, телескопът е неспособен да проникне отвъд обвивките на Вселената, а микроскопът  поради  това, че притежава лещи изградени от атоми е неспособен  да ги види, да не говорим за възприятието на нещо по-малко и от самите тях. Подобно на тези примери, системата на умствена спекулация не може да проникне в сферата на духовния свят. Умът е материален елемент с много ниска плътност. Затова нашите възвишени абстрактни идеи, които са произведени от него не притежават по-голяма духовна стойност от тази на една твърда скала. Много разпространено е погрешното схващане, че посредством разширяването на умствения си потенциал ние можем да получим представа за Безкрайния. Но ако Той можеше да бъде затворен в ограничения ни ум, то тогава нямаше да бъде безкраен. Аз дори не знам колко косъма има на собствената ми глава. Умствените спекулатори обаче, си блъскат мозъците с абстрактните афоризми на Дзен и Упанишадите  и наивно си мислят, че със собствени сили ще достигнат до реализацията на нещо подобно на безкрайността. Плодът на техните усилия е единствено умствено самозадоволяване. Най-накрая умът им експлоадира и умира от изтощение. Резултатът от всичко това е трагично разочарователен: потъване в пълна забрава за съществуването на безкрайния Благодетел и природата на собствената им душа.

Абсолютът притежава пътища и начини, посредством които слиза тук долу при нас.  Самият Той представлява могъществото, славата, знанието, богатството и отречението в най-висшата им форма, намираща проява в Неговата личност. Той винаги е доминиращ, всепроникващ и напълно свободен.  С една дума Той е автократ. Безкрайната му същност не може да бъде ограничена до определена сфера. Но ако Той действително е безкраен, тогава ще притежава и силата да направи Себе си познаваем за ограничения капацитет на нашия ум и то в цялата си пълнота. Това става, само когато се възползва от привилегията Си и по Собствена инициатива се разкрие пред Своя преданотдаден. Тогава последният получава действително възприятие за Бога, себереализацията и трансцеденталната реалност. Бог идва в този свят във формата си на трансцедентален звук, вибрирайки върху духовния език на Своите чисти поклонници. В обкръжението на сат-гуру (вечния учител), духовният елемент  кара духовните средства на произношението да затрептят, така както никога до сега.

Сат-гурудева промълвява Кришна. Нашето материално ухо долавя някакъв звук, който наподобява трансцеденталното име на Кришна. Тъпанчето предизвиква движение на течността във вътрешното ни ухо, което е изградено от елементите въздух и вода. Тя започва да вибрира задействайки елемента пространство, който от своя страна активира нашия ум. На това ниво, душата все още не е докосната или с други думи няма истинско духовно възприятие. Посредством приятното съчетаване на ефектите на слушането и чуването, ние възприемаме звука само с ума си и така се радваме на звъна идващ от цимбалите, на ритъма на мантруването и т.н.. Но възприятието на звука не спира до тук.

Истинският звук произнесен от гуру, прониква през нашия ум и  достига до интелигентността в нас, като я пробужда. Чак тогава ние започваме да разбираме  същността на философията, която обяснява какво представлява Кришна. Тя е разяснявана в продължение на милиони години от светци седящи по бреговете на свещени реки. Идеите, които се появяват в нашето съзнание за възможния ефект от мантрата, бушувайки подобно на вълните на могъща стихия обладават интелигентността ни и я потапят под своите бурни води. Независимо от голямото щастие, което ни носи това усещане, то все още не е предизвикано от духовно възприятие в истинския смисъл на думата. Отвъд интелигентността ни се намира духовният елемент, който е  собствената ни душа.

След като си е пробил път през всички мои сетива, включително ума и интелекта, този звук кара най-съкровенните чувства на душата ми да затрептят в унисон с него. Това вече е действителното възприятие на свещеното име с моето духовно ухо в атмосферата на абсолютната реалност. Усещайки допира на безкрайния си Благодетел, ощастливена, душата ни се предава на Неговата милост и изпраща трептения, които посредством интелигентноста и ума достигат до нашия външен език и тогава ние произнасяме, “Харе Кришна”. Това Харе Кришна е Той. И ние започваме да танцуваме в екстаз.

“Звуци, звуци, звуци ” – повтори святият Учител. “Едни звуци могат да попречат на разпространяването на други. Спри звуковите вълни пътуващи в ефира и твоето щастие е осигурено с постигането на духовния живот. Един Риши обяснява в своя сутра, че големите епидемии са резултат от замърсяването на етера (елемента пространство) с нечист звук. Когато адвокатите например, започнат да лъжат пред съда в името на правораздаването, звуковите вибрации породени от тях замърсяват пространството. То своя страна замърсява въздуха и водата, които хората дишат и пият и като резултат се получават епидемии.

Когато четириглавият Брахма, започва да твори Вселената, той използва за материал първия елемент стоящ в основата на всичко – звука Ом. От Ом се ражда и гаятри мантрата. От този звук, извивайки се в спирала от звезди и планети се появяват и четиринадесетте планетарни галактики заедно със Слънцето, което се разполага точно в центъра на Вселената. Всяка планетарна система е изградена от различен звук произнесен от Бог Брахма. Всяка галактика предоставя на безбройните дживи (души), които я обитават, тяхната определена карма (действия), дхарма (религиозни функции), артха (икономическо развитие), кама (сетивно забавление) и мокша (възможност за освобождение). Брахма има задължението да осигури всичко това в различните галактики и планети в количества и съотношения зависещи от греховните или добродетелните дейности на неизброимите обитатели, които ги населяват.  Бог Брахма произнася различен звук за всяка планетарна система, след което неговият инженер Шри Вишвакарма създава планетите в съответствие с него. По такъв начин се разпространяват както фините, така и грубите материални елементи.

На нашата планета предоминиращите елементи са земя и вода. В други светове има само вода. На Слънцето преобладава огънят. Ако някой духовен индивид, под натиска на илюзията или мая, иска да прекрати грубо материалното си съществуване, той може да влезе в планета от въздух, етер, ум или интелигентност и да заживее като дух.

“Индивидуалната джива е надарена и с частица творческа сила. Използвайки я, подобно на Бог Брахма, посредством звука обикновените живи същества  създават своя собствена сфера на влияние. При някои, тя не е по-голяма от собствените им глави, докато при други могъществото им се разпрострира, давайки им власт над цели общества, нации или дори цели планети. Красотата и хармонията на техните специфични сфери на влияние зависи от качеството на звуците, които те произнасят.

“Например, когато една нация се опитва да завладее друга, първите действия които тя трябва да предприеме е да постави под свой контрол радиостанциите, вестниците, списанията и всичките и останали средства за масова комуникация. Изпращайки своите послания под формата на звук, правителството може да свали предишните лидери, от ръководните постове които заемат и по такъв начин да завладее страната. След това, отново с помощта на звука, новото правителство се установява на власт. Ако обаче в този звук има някакъв дефект, тогава всичко ще се разруши. Това е причината, поради която се налага извършването на толкова много промени насочени към поправянето на света, в който живеем. Звукът на всички дживи в него, цитирайки Библията представлява “Вавилон”, който е олицетворение на хаоса. Несъществени звуци навлизат в етера, въздуха, водата и дори в молекулярната структура на всеки един индивид, място или каквото и да е било друго нещо, като ги замърсяват.

“Умът в този материален свят е изграден от две функции с техническото наименование санкалпа и викалпа. Санкалпа отразява склонността на ума да обединява мислите в схващания, теории и живи картини. Викалпа е способността на ума да отхвърля мисли, да опростява и ограничава преживяванията, които са получени от възприятията на погледа, звука, обонянието, вкуса и допира. Тези две функции на ума се контролират също от звука. Тук можем да направим един експеримент. Затвори си очите. Когато започна да броя, ти ще видиш цифрите да  проблясват в ума ти подобно на екрана на касов апарат. Едно…Три…Седем…Четири… Процесите на санкалпа и викалпа респективно, правят възможно появяването и изчезването на мисълта. Това е много прост пример за умствена дейност. На по-усложнените нива на мисълта съществува много рискованото умишлено разпространяване на звукови вълни съставени от дефектен звук. Линиите за комуникация са изпълнени с нечисти звуци, като се започне от първите буквари в училище и се стигне до така наречената най-съвременна философия. Престъпленията, които извършва Белият Дом са друг идеален пример за умишлено замърсяване на звуковите канали. Ако ние обаче започнем да внедряваме в етера духовен звук и го наситим с трансцеденталната вибрация Харе Кришна,  Харе Кришна,  Кришна Кришна,  Харе Харе,  Харе Рама,  Харе Рама,  Рама Рама,  Харе Харе, тогава тази мантра ще пречисти, осветли и зареди всеки индивид със своите трансцедентални сили.

Осемте стиха, които е съставил Бог Чайтаня представляват есенцията на всички духовни инструкции.  В първият стих се изброяват седемте ефекта, които притежава трансцеденталния звук Харе Кришна,  Харе Кришна,  Кришна Кришна,  Харе Харе,  Харе Рама,  Харе Рама,  Рама Рама,  Харе Харе. А те са следните:

Чето-дарпана-марджанам. Той избърсва материалния прах от огледалото на нашия ум. Умът е връзката на душата с нейната външна обвивка –  тялото. Душата не притежава способността да действа в материалния свят. Когато е покрита от илюзията наречена мая, тя е заспала и не е в състояние да прояви своите качества. Природата на душата е толкова велика, че независимо от състоянието в което се намира в материалния свят, тя насища всичко със съзнание. Благодарение на него, чрез медиума на ума, сетивата работят и ние “знаем” какво представляват различните им обекти. Ако външната природа измести от фокус “огледалото” което образно представлява нашият ум, тогава ние страдаме от притеснения, болки, болести и смърт. Душата е вечна и затова смъртта е също състояние на ума. Използвайки го, ние погрешно си мислим “О! Аз умирам”, “Аз се давя”, “Аз раждам”, “Аз съм болен” и т.н. Когато умът е подложен на въздействието на махамантрата, той е насилствено пречистен. Всичките материални измислици, които са причина за нашите страдания са принудително подложени на глад водещ до тяхната смърт. Те се хранят от материалното сетивно удоволствие. Наводняването на ума с трансцедентален звук е подобно на стъпването върху детонатора на бомба. Взривявайки се, тя разпръсва на безброй частици всички неправилни схващания, които са причина за нашето материално страдание и забавление. Така, нашият материален ум е изцяло превзет, след като са убити всичките му врагове. Тогава той започва да отразява духовното знание, което е качество и енергия на самата душа.

Бхава-маха-давагни-нирвапанам. Пожарът на условния живот е загасен. Думата нирвана, която много хора се опитват да разберат от Будистките текстове, означава премахване на огъня на материалното съществуване. Тялото,  което притежаваме гори с огъня на храносмилането още от самото начало на своето появяване. Всички биолози са на мнение, че то е горящ организъм, който излъчва топлина, пара и въглероден двуокис. След седемдесет години или повече, нашето тяло е изконсумирано от този тлеещ пламък и ние се преместваме в друго, само за да изгорим и него. Следата, която оставяме при това наше движение прилича на димяща верига. Или с огънчето на току-що изгорялата цигара ние запалваме края на нова. Със силата на трансцеденталния звук обаче, ние можем да угасим огъня на материалното съществуване.

Шридхара МахараджШреям-каирава-чандрикавитаранам. Тогава трансцеденталният звук разпръсква над нас светлината на Божията благословия, на спокойните решения и на съществуването без страхове, като не допуска никакви притеснения да превземат нашият ум. Ние приближаваме света след като се раждаме от утроба, от която заедно с нас се появяват и дълбоко вкоренените ни страхове. Посрещайки новият си дом, ние си задаваме тревожни въпроси: “ На сигурно място ли се намирам? Тук има ли щастие? Има ли спокойствие?” Отговорът на тези въпроси се крие в звука, който стои в основата на съществуването. В случаят Ом, в позитивния смисъл на думата означава едно голямо духовно “Да”. Отхвърляйки ума, нашата  душа не остава удовлетворена. Тя иска нещо позитивно. Тогава махамантрата я успокоява, като наводнява ума с предположения за истината.

Анандамбуддхи-вардханам пратипадам пурнамритасваданам. Душата, която от незапомнени времена е била жестоко измъчвана от пламъка на жаждата, сега е поканена да пие до насита от океана изпълнен с нектара на духовното удовлетворение.

Сарваатма-снапанам парам виджаяте Шри Кришна санкиртанам. Този стих има две значения – едно явно и едно скрито. Сарваатма означава всички дживи. Свещеното име къпе всички души в духовно щастие, знание и любов. Трансцеденталният звук напълно обсебва душата със Своите невероятни качества. Вниквайки по-дълбоко в смисъла на този стих, ние ще открием, че Чайтаня Махапрабху когато го е съставял, е имал предвид няколкото значения на думата атман, а именно: Върховната Божествена Личност, тяло, ум, интелигентност, стремеж, убеждение и природа. Промълвявайки чистия звук на махамантрата, този който го произнася достига до причината на всичко, което съществува. Едно извикване на Харе Кришна може да промени тялото, ума и душата, а дори и самата природа, като ги превърне в трансцедентални. Ако уловим звуковите вълни, които са причина за съществуването на всяко едно отделно нещо във Вселената и ги наситим с Харе Кришна, резултатът ще е цялостна трансформация на енергията. Ашрамът (храмът) и всичко което се намира вътре в него е изцяло божествено. Обстановката, която ни заобикаля в ашрама, не е подобна на тази, в която сме се родили. Тя е “там”, тя представлява Голока и колкото повече напредваме в нашата садхана, толкова повече Той ще разкрива Себе Си пред нас.

Джагат гуруто Джаядева Госвами е написал много прочувствен стих, в който описва върховните сили на Харе Кришна мантрата. В него той казва: “О Харинама, когато Ти влезеш през ухото ми и се докоснеш до моето сърце, тогава неспирен поток от сълзи започва да се стича от моите очи. Смесвайки се с прахта на земята те образуват мек клей, в който моите отпечатъци остават, за да бъдат следвани от тези след мен.

Трябва да се знае, че ако гуруто е фалшив, то тогава святото име няма да докосне духовната искра, която е покрита от обвивките на тялото и ума. То може да звучи по същия начин, но не е истинско – така както млякото и бяло боядисаната от него вода си приличат, но в дейстителност са напълно различни.

“Сега на света се появиха много изкуствени духовни учители или гуру, които с присъствието си пречат на хората да съзрат искрените преданоотдадени на Бога. За пример може да се даде объркването на човек, който след като е открил съкровище под някое дърво е изписал инциалите си на него и след известно време връщайки се обратно с идеята да го прибере, намира изписани същите инициали на всички останали дървета.

“Истинските чувства, които поражда святото име представляват концентрирани спомени за забавленията на Кришна, които са изпълнени с неописуема радост и блаженство. Тези настроения, които съществуват във всички души са пет на брой. Те се изразяват в чувството за неутралитет, служене, приятелство, родителско попечителство и интимна любов. Кришна е наречен акхила-расамрита-синдху или океан от трансцедентални чувства. В Бхагавад Гита, Кришна казва: йе ятха маам прападянте, таамс татхаива бхаджамиахам – “Аз отвръщам равнозначно на всички видове служене, които изграждат различните типове настроения наречени раса.” Кришна използва неутралните Си преданоотдадени, или тези които не са активно ангажирани в Неговото служене, по най-различни начини. С тяхна помощ, в зависимост от Собствените си сладки прищевки, Той удовлетворява Своите желания. Ако иска да се забавлява със звуците на Своята флейта, Той я взима и започва да свири на нея. И пак когато пожелае, Кришна я оставя настрана. За Своите слуги, Той е уважаван господар. В това трансцедентално положение душата има по-голяма възможност да Му достави удоволствие като Му поднесе храна или Го облече в любимите Му дрехи. Тя обаче е до голяма степен възпрепятствана в желанието си да Го направи щастлив, защото Той може да нареди на Своя слуга да се оттегли и последният трябва да Му се подчини тъй като това е неговото задължение. Расата, която се основава на приятелските взаимоотношения с Бога има две нива. Първото е изградено от чувства на приятелство с Кришна, при които Неговият другар Го моли за прошка ако несъзнателно Му се е подиграл или не Му се е поклонил след като Го е срещнал. Когато приятелството е по-близко, тогава респектът и формалностите по отдаването на уважение изчезват. Судама, Шридама и останалите пастирчета се надпреварват с Кришна в безброй игри, като се качват на  раменете Му или се борят с Него. Понякога те дори си мислят, че Кришна е по-ниско стоящ от самите тях: “О, Кришна ли? Той е най-малкият сред нас. Той е и най-лекият. Всички ние можем да Го победим, затова момчета по-внимателно като се борите с Него.” Така както захарният сироп се концентрира и от него се получава меласа, която после изкристализира, прибавянето на чувства към расата на приятелството я превръща в родителско привличане. “Кришна е мой син” казва майка Яшода. “Аз трябва непрестанно да се грижа за Него и да Го пазя. Ако не Го наглеждам дори и за пет минути, аз се чувствам много уплашена и започват да ми се привиждат огромни дървета, които падат около Него или страховити демони, които се опитват да го сграбчат. Виждайки Го аз възкликвам с облекчение: “О, ето къде Си бил! Защо плашиш майка си така? Винаги стой близо до мен. Не мога да издържам, когато погледът ми не Те достига.” Понякога, в интимните взаимоотношения, които се наблюдават в тази раса, Кришна дори е наказван от Своите родители.

“И както концентрираната захар се превръща в бонбон, така роднинските чувства изкристализират в брачна любов. При нея има пълно отдаване на волята на Кришна, без следа от желание за получаването на собствено удоволетворение. “Аз изцяло Ти принадлежа и безпрекословно Ти се отдавам. За мен е без значение дали ще изпитваш удоволствие като тъпчеш тялото ми с крака или като ме прегръщаш силно.  Виждайки Твоята радост, аз винаги ще бъда щастлива. Ако ти пожелаеш да ме хвърлиш в ада и да ме държиш далеч от Теб, аз съм готова и на това. Дори и да ме забравиш, аз никога няма да спра да мисля за Теб. Ти си моят възлюбен.

Произнасяйки тези думи святият Садху вече се беше уморил. След четиридесет години изнасяне на лекции без помощта на микрофон, неговият глас беше изтънял. Ние седяхме лице в лице, много близо един до друг.

Точно тогава силният глас на гонга прозвуча, отброявайки със своето кресчендо четири удара, които бяха погълнати от заобикалящата ги тишина.

“Слез долу сега. Време е за аратрика. Можа ли да следваш мислите ми?”

“Да”, казах аз.

“Харесаха ли ти?”

“Да”

“Това е добре. А сега слез долу.”